Мадарски конник

Релефът представлява триумфиращ владетел и днес най-широко се възприема като символ на мощта на Първата българска държава. Детайлите определят датировката и подкрепят най-признатата теза за прабългарския произход на релефа, свързваща изображението с хан/кан Тервел (701 – 721 г.). Околните надписи са на гръцки език и съобщават за политически и културни събития във взаимоотношенията между България и Византия от 705 година през целия период VIII – IX в., като се споменават директно или с отправки владетелите Тервел, Юстиниан II, Кормисош и Омуртаг. Според Ф. И. Успенски Мадарският релеф е „най-древен и интригуващ старобългарски паметник“ и, въпреки че го определя като „изключително уникален“, то според руския учен в Равена има подобен паметник с релефно изображение на конник [3]. Барелефът е свързан със създадения от Омуртаг голям култов комплекс на терасата под скалите, включващ светилище, капища, дворцови и жилищни сгради, и други постройки [4]. В подножието на скалите има голяма пещера, наречена „Пещерата на нимфите“, където в древността траките са почитали своите божества. В резервата са открити праисторически култови фигурки и оброчни плочки, посветени на Трите нимфи, на Зевс, Херакъл, Дионис, Кибела, на тракийския конник-герой Херос и други. Възможно е Мадарският конник да е паметник с много по-древен произход и да е претърпявал съответно адаптиране за нови цели през по-късните културни периоди. В полза на това съждение са и петрологичните изследвания, според които лъвът в релефа е направен по-рано от кучето, а конят е преправян във времето. Според Рашо Рашев може да се приеме, че „се касае за обобщен образ на обожествен владетел, който в съзнанието на съвременника се е преплитал с чертите на образ от ранносредновековния епос“ [5].